Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.
Деятелен залог имаме когато подлогът е активен.
Страдателен залог имаме когато върху подлога е извършено действие.
Деятелният залог (Active voice) се използва в случаите, когато подлогът извършва действието.
Например: Котката изяде мишката.
В този случай Котката е подлог и тя е извършителят на действието — изяде.
Страдателният залог (Passive voice) се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието.
Например: Мишката беше изядена от котката.
В този случай Мишката е подлог и върху нея е извършено действието — беше изядена.
В Английския език деятелният залог се образува с помощта на глагола to bе, в съответното времето, и формата на миналото причастие (Past Participle) на глагола.
Когато употребяваме страдателен залог ние акцентираме вниманието си на действието и за нас не винаги е важно кой го извършва.
Active voice: William Shakespeare wrote Hamlet in 1602
Passive voice: Hamlet was written in 1602
About Post Author
Споделяне:
Може би искате да прочетете и това:
-
Three More Ways To Use „Will“ – Още три случая за употреба на глагола „Will“
-
3 Ways To Use „Will“ – 3 начина да използваме спомагателния глагол „Will“
-
Present Continuous for Future Arrangements – Сегашно продължително време за бъдещи планове
-
“Passive voice” – “Страдателен залог”
-
Ordinal Numbers – Редни числа
1 thought on “Деятелен и страдателен залог в английския език (Active and Passive Voice)”